Пътят към обединена Европа зави през Русия
Нямаше по-жалка персона предишния вторник от " външния министър на Европейски Съюз " Жозеп Борел по време на дебата в Европарламента за визитата му в Русия от 4 до 6 февруари. 73-годишният деец на дипломацията, който би трябвало да се радва на публично почитание и добра пенсия, се оправдаваше като възпитаник, заловен да пуши в задния двор. Колкото и правилни неща да говореше в своя отбрана, никой не искаше да го чуе.
81 евродепутати му събраха подписка да подаде оставка, а по-късно почти толкоз оратори в Брюксел го нападнаха, че не е трябвало да върви неподготвен в Москва. Чуха се такива реплики: " Заради Вас Русия се подигра с нас " (Мунир Сатури - Франция), " Отношенията с Русия станаха по-лоши, в сравнение с преди Вашето посещаване " (Хилде Ваутманс - Белгия), " Русия Ви заложи капан " (Траян Бъсеску - Румъния), " Лавров Ви матира в 4 хода " (Чарли Ваймерс - Швеция) и прочие
В парламентарното кресчендо никой не обърна внимание на
две негови рационални реплики:
" Мисля, че след Москва излязохме с по-добра позиция " и " От нашите разлики печели само Кремъл ". От груповия ропот без разлика в партийната принадлежност на евродепутатите произтече общ извод - всички са недоволни от слабия външнополитически глас на Евросъюза. За разлика от съветския външен министър Сергей Лавров неговият посетител Жозеп Борел се стремеше да се държи вежливо (по личната му оценка), тъй като нямаше нито зъби, нито нокти да покаже европейски темперамент. Едва осмелил се да запита за ориста на съветския опозиционер Алексей Навални, отговорът на Лавров бе експулсиране на трима европейски дипломати. Унижен и в Москва, и в Брюксел, Борел се опита да изясни, че това са били опциите му в границите на неговите скромни пълномощия. А евродепутатите го нападнаха за какво не са били по-големи.
Само че въпросът им отиде на неправилен адрес. Върховният представител за външната политика, както и ръководителят на Европейския съвет и председателката на Европейската комисия не бяха техен избор, че да им търсят сметка (и надлежно да ги уволнят), а бяха лични номинации от ръководителите на европейските страни след тежък пазарлък тъкмо преди две години. Нарочно бяха предпочетени лица, чийто престиж да не съперничи на националните водачи от най-влиятелните страни. По този метод последната дума по основните европейски въпроси бе непокътната за Германия и Франция, които обичайно играят ролята на мотор на Европейски Съюз.
Жозеп Борел и Урсула фон дер Лайен се снабдиха с задачата на високоплатени фигуранти, орисани да служат за боксови круши при неуспехи на европейската политика.
В техните постове се оглежда безконечният спор в Европейски Съюз:
повече или по-малко Европа; федерална Европа или Европа на нациите. След визитата на Борел в Москва се сътвори усещането, че евродепутатите желаят представител на Европейски Съюз във външната политика със мощен глас в света. Белгийската либералка Фредерика Рийс съобщи тъкмо това: " Ролята на висшия представител би трябвало да бъде преосмислена ". Но в случай че запитате другите политически групи дали биха му дали повече компетенции, незабавно ще се изпокарат и ще се разделят на националисти и федералисти.
В същото състояние ден по-късно се оказа и председателката на Европейска комисия, която бе подложена на канонада от рецензии в Европарламента поради дефицита на ваксини. Урсула фон дер Лайен мигаше безмълвно, до момента в който стотина евродепутати 4 часа й търсеха сметка за какво е похарчила милиарди, а страни отвън Европейски Съюз измъкват имунизациите под носа й. Англия, която преди месец и половина скъса официално с Европейски Съюз, съумя да имунизира 20% от популацията си, а самият Европейски Съюз - едвам 3%. Толкова ли няма престиж Европейската комисия да тропне по масата на производителите и да си потърси правата от името на всички европейски жители?
Очевидно не, тъй като Фон дер Лайен не посмя да покаже даже на евродепутатите какви контракти е сключила с фармацевтичните компании, а им предложи да четат заличени с чернило страници. Имала възбрана от компаниите поради комерсиалната им загадка и патентните им права върху имунизациите.
Жалка картина
- както за председателката на Европейска комисия, по този начин и за целия Европейски Съюз. Евродепутатите основателно се възмутиха, желаеха Брюксел да покаже по-твърд темперамент, само че още веднъж не помниха кой сложи на поста тази плаха жена и с каква цел. Дебатът спря дотук, тъй като продължението му още веднъж щеше да затъне в спора какво желаеме: повече или по-малко Европа.
Истината е, че всички рецесии в Европейски Съюз водят до този прокълнат въпрос. Европейският план няма дефинирана цел и се знае единствено неговата посока - доближаване на страните, само че колкото е допустимо по-предпазливо и с задоволително буфери сред тях. Затова Евросъюзът не може да стане федерация в предвидимо бъдеще и дълго ще съществува като хлабава конфедерация, която ще разчита на взаимни отстъпки и деликатни равновесия. Общите правила и общата валута не са задоволителни заварки, с цел да заприказва съюзът с обединен глас. В сериозни моменти се вижда, че той липсва, и световната мощ Европа се смалява пред огромните национални сили като Русия, Съединени американски щати и Китай. Те могат да се изявяват като солисти на интернационалната сцена, до момента в който Европейски Съюз разчита на хорово изпълнение. За него всеки път е нужна хармонизация, само че това е деликатна задача, тъй като никой не признава някого за диригент.
Сергей Лавров и коронавирусът изиграха позитивна роля за вразумяването на Европейски Съюз: демонстрираха му неговите недостатъци и за малко го извадиха от националните и политическите препирни. Може би това не е огромна крачка към консолидация на съюза, само че най-малко е в посоката, която е избрал от възникването си.
81 евродепутати му събраха подписка да подаде оставка, а по-късно почти толкоз оратори в Брюксел го нападнаха, че не е трябвало да върви неподготвен в Москва. Чуха се такива реплики: " Заради Вас Русия се подигра с нас " (Мунир Сатури - Франция), " Отношенията с Русия станаха по-лоши, в сравнение с преди Вашето посещаване " (Хилде Ваутманс - Белгия), " Русия Ви заложи капан " (Траян Бъсеску - Румъния), " Лавров Ви матира в 4 хода " (Чарли Ваймерс - Швеция) и прочие
В парламентарното кресчендо никой не обърна внимание на
две негови рационални реплики:
" Мисля, че след Москва излязохме с по-добра позиция " и " От нашите разлики печели само Кремъл ". От груповия ропот без разлика в партийната принадлежност на евродепутатите произтече общ извод - всички са недоволни от слабия външнополитически глас на Евросъюза. За разлика от съветския външен министър Сергей Лавров неговият посетител Жозеп Борел се стремеше да се държи вежливо (по личната му оценка), тъй като нямаше нито зъби, нито нокти да покаже европейски темперамент. Едва осмелил се да запита за ориста на съветския опозиционер Алексей Навални, отговорът на Лавров бе експулсиране на трима европейски дипломати. Унижен и в Москва, и в Брюксел, Борел се опита да изясни, че това са били опциите му в границите на неговите скромни пълномощия. А евродепутатите го нападнаха за какво не са били по-големи.
Само че въпросът им отиде на неправилен адрес. Върховният представител за външната политика, както и ръководителят на Европейския съвет и председателката на Европейската комисия не бяха техен избор, че да им търсят сметка (и надлежно да ги уволнят), а бяха лични номинации от ръководителите на европейските страни след тежък пазарлък тъкмо преди две години. Нарочно бяха предпочетени лица, чийто престиж да не съперничи на националните водачи от най-влиятелните страни. По този метод последната дума по основните европейски въпроси бе непокътната за Германия и Франция, които обичайно играят ролята на мотор на Европейски Съюз.
Жозеп Борел и Урсула фон дер Лайен се снабдиха с задачата на високоплатени фигуранти, орисани да служат за боксови круши при неуспехи на европейската политика.
В техните постове се оглежда безконечният спор в Европейски Съюз:
повече или по-малко Европа; федерална Европа или Европа на нациите. След визитата на Борел в Москва се сътвори усещането, че евродепутатите желаят представител на Европейски Съюз във външната политика със мощен глас в света. Белгийската либералка Фредерика Рийс съобщи тъкмо това: " Ролята на висшия представител би трябвало да бъде преосмислена ". Но в случай че запитате другите политически групи дали биха му дали повече компетенции, незабавно ще се изпокарат и ще се разделят на националисти и федералисти.
В същото състояние ден по-късно се оказа и председателката на Европейска комисия, която бе подложена на канонада от рецензии в Европарламента поради дефицита на ваксини. Урсула фон дер Лайен мигаше безмълвно, до момента в който стотина евродепутати 4 часа й търсеха сметка за какво е похарчила милиарди, а страни отвън Европейски Съюз измъкват имунизациите под носа й. Англия, която преди месец и половина скъса официално с Европейски Съюз, съумя да имунизира 20% от популацията си, а самият Европейски Съюз - едвам 3%. Толкова ли няма престиж Европейската комисия да тропне по масата на производителите и да си потърси правата от името на всички европейски жители?
Очевидно не, тъй като Фон дер Лайен не посмя да покаже даже на евродепутатите какви контракти е сключила с фармацевтичните компании, а им предложи да четат заличени с чернило страници. Имала възбрана от компаниите поради комерсиалната им загадка и патентните им права върху имунизациите.
Жалка картина
- както за председателката на Европейска комисия, по този начин и за целия Европейски Съюз. Евродепутатите основателно се възмутиха, желаеха Брюксел да покаже по-твърд темперамент, само че още веднъж не помниха кой сложи на поста тази плаха жена и с каква цел. Дебатът спря дотук, тъй като продължението му още веднъж щеше да затъне в спора какво желаеме: повече или по-малко Европа.
Истината е, че всички рецесии в Европейски Съюз водят до този прокълнат въпрос. Европейският план няма дефинирана цел и се знае единствено неговата посока - доближаване на страните, само че колкото е допустимо по-предпазливо и с задоволително буфери сред тях. Затова Евросъюзът не може да стане федерация в предвидимо бъдеще и дълго ще съществува като хлабава конфедерация, която ще разчита на взаимни отстъпки и деликатни равновесия. Общите правила и общата валута не са задоволителни заварки, с цел да заприказва съюзът с обединен глас. В сериозни моменти се вижда, че той липсва, и световната мощ Европа се смалява пред огромните национални сили като Русия, Съединени американски щати и Китай. Те могат да се изявяват като солисти на интернационалната сцена, до момента в който Европейски Съюз разчита на хорово изпълнение. За него всеки път е нужна хармонизация, само че това е деликатна задача, тъй като никой не признава някого за диригент.
Сергей Лавров и коронавирусът изиграха позитивна роля за вразумяването на Европейски Съюз: демонстрираха му неговите недостатъци и за малко го извадиха от националните и политическите препирни. Може би това не е огромна крачка към консолидация на съюза, само че най-малко е в посоката, която е избрал от възникването си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ